УПРАЖНЕНИЕ - 4




















УПРАЖНЕНИЕ С ОГЛЕДАЛОТО

   Чувствате ли се неудобно или глупаво при идеята да застанете пред огледалото и да започнете да възхвалявате положителните си качества? За мен бе така - което вече бе знак, че наистина имах нужда да опитам.
   Със съавторката ми Каръл научихме упражнението с огледалото през 1990 година по време на едноседмичен курс по самоуважение при Джак  Карнфийлд. Джак ни зададе за домашно да го изпълняваме всяка вечер преди лягане, като предупреди:
- Уверете се, че вратата е заключена, за да не влезе някой и да ви помисли за луди.
   С Каръл спяхме в една стая, така че всяка вечер се редувахме в банята, където зад затворената врата шепнехме сладки безсмислици на отраженията си в огледалото : “Обичам те!”, “Ти си красива!”, “Имаш любящо сърце!”.
   Първата вечер се чувствах като някоя смахната последователка на движението “Ню ейдж”, но не след дълго почувствах прилив на тъга. Защо бях толкова веща в самокритиката, а в същото време ми бе толкова трудно да казвам хубави неща за себе си?
   С практиката постепенно ми стана по-лесно да откривам причини, поради които заслужавам да обичам себе си: “Умна си!”, “Правиш си труда да помагаш на другите.” и т.н. Ала  истинската сила на упражнението ми се разкри, когато се научих да ценя себе си без причина, като просто се поглеждам в очите и се изпълвам с безусловна любов към себе си такава, каквато съм.
   Ако сте като повечето хора, съзнателното изтъкване на положителните ви черти може да изглежда като празна суетност. В крайна сметка, възпитани сме “да не се бием в гърдите”. Затова стигаме до там, че спираме да отдаваме дължимото уважение и признание на самите себе си или още по-лошо – самоотрицаваме се, с което затваряме сърцата си, свиваме енергията си и – да, правилно се досещате – нивото на щастие ни се понижава. Не е изненада, че истинските щастливци хранят към себе си окуражаващо, състрадателно и утвърждаващо отношение. Това не е проява на някаква арогантност или егоцентризъм, а признание и приемане на истинската ни същност. Развиването на това себеусещане е важна стъпка към достигането на по-пълноценно щастие...”

Марси Шимов " Щастлив без причина"

0 коментара:

Публикуване на коментар

По-нова публикация По-стара публикация Начална страница

Приятели


Recent Comments