МЕДИТАЦИЯТА И ЩАСТЛИВИЯ МОЗЪК
Макар
самата медитация да е отпускаща и приятна, нейната най-голяма ценност е във
влиянието, което тя оказва върху реалния ни живот. Стотици изследвания през
последните четиридесет години потвърждават мощния и ефект върху тялото, ума и
емоциите. Някои от първите научни разработки върху въздействието на медитацията
– и по-конкретно на техниката на трансцеденталната медитация (ТМ) са извършени
от физиолога д-р Робърт Кийт Уолъс в началото на 70 – те години. Той
установява, че ТМ се отразява благотворно върху редица физически и психически
аспекти, включително като нормализира кръвното налягане, намалява тревожността
и подобрява функционирането на имунната система. Появяват се и множество други
изследвания, в резултат на което днес медитацията е всепризнат метод за борба
със стреса в целия свят.
Но
ползите от медитацията далеч надхвърлят овладяването на стреса. Някои от
най-интересните съвременни проучвания показват, че медитацията е и пряк път към
щастието, тъй като засилва активността в области от мозъка, които са свързани с
щастието и съчувствието.
В
своите експерименти върху будистки монаси – майсторите в медитацията –
психологът д-р Пол Екман от Медицинския център към Калифорнийския университет в
Сан Франциско установява, че е много вероятно медитацията да оказва
успокоителен ефект върху амигдалата – онази част в мозъка, която оключва
секретирането на адреналин.... Нещо повече, изследването показва, че както по
време на медитация, така и извън нея, изследваните монаси били по-спокойни и
проявявали много по-малка податливост на паника или безпокойство, независимо от
ситуацията, в сравнение с останалите хора.
Д-р
Ричард Дейвидсън, ... също е провел новаторски изследвания върху взаимовръзката
между медитацията, невропластичността и мозъчната активност при будистки
монаси. В експеримента са извършени наблюдения върху доброволци, убедени да
участват от Далай Лама. Д-р Дейвидсън изследвал мозъчната активност по време на
пет различни вида медитация при послушниците и при опитните монаси, вторите от
които били натрупали повече от десет хиляди часа опит в упражняването и през
последните тридесет години. Най-мощен ефект бил наблюдаван при „състрадателната”
медитация, при която практикуващия се фокусира върху съпричастността. Д-р
Дейвидсън установил, че в състояние на медитация мозъкът на по-опитните монаси
показва много по-високи нива на активност в лявата префронтална кора, където са
съсредоточени центровете на щастието, способността за съпреживяване и други
позитивни емоции, отколкото в дясната префронтална кора – зона, свързана с
тревожността и депресията. „Положителната” активност била засвидетелствана и
извън периодите на медитация. В книгата си Trayn Yuor Mind, Change Your Brain
(„Обучете ума си, променете мозъка си”) журналистката Шарън Бегли обяснява, че
трайния ефект от тази йогистка практика се дължи на мозъчната невропластичност,
като „заложените модели на мозъчна активност, отговорни за отрицателните емоции
отслабват, докато тези, свързани със съпричастието и щастието, стават
по-устойчиви”.
Ако
сте разочаровани, че няма да можете да бъдете щастливи, понеже не сте прекарали
трийсет години като будистки монах, не се давайте. Изследванията на д-р
Дейвидсън сочат, че у хората, които са медитирали в продължение само на три
месеца по 20-30 минути на ден, настъпват значителни физиологични промени, които
свидетелстват за по-голямо щастие и по-добро здраве...
Марси Шимов "Щастлив без причина"
Recent Comments