ПРОШКАТА КАТО ЛЕК 

... Преди години присъствах на представянето на д-р Фред Лускин – ръководител и съосновател на проекта на Станфордския университет, наречен “Опрощение”, и омагьосана, слушах за работата. Д-р Лускин обикаля целия свят във връзка с изследванията си и дори наскоро е успял да помири две майки от Северна Ирландия, чиито синове загинали в бой на противникови страни. Докато говореше за чудесата на прошката от него струяха любов и състрадание... 

... Изследванията на д-р Лускин навеждат на заключението, че неспособността да прощаваме и задържането на омразата вътре в нас в действителност представлява един от рисковите фактори при сърдечните болести. Интересен факт, открит от него е, че хората, които дори само вътрешно преживяват процеса на опрощаване, незабавно получават подобрение в състоянието на сърдечносъдовата, мускулната и нервната система. Така че не е нужно да простите открито, за да можете да пожънете благата на опрощението. 

В книгата си “Forgive for Good” ( “Прости за добро” ) д-р Лускин разказва за негова пациентка – Дейна, която смятала, че причиненото и зло е непростимо. Той я накарал да си представи, че някой е насочил пистолет към главата и и единствения и шанс за спасение е да се освободи от гнева и огорчението, които е изпитвала към онзи, който я е наранил. Щяла ли да му прости сега? При така поставената ситуация Дейна незабавно признала, че не си заслужава да умре заради болката, която и е била причинена, и в крайна сметка разбрала, че като отказвала да прости, сама се е убивала бавно. Макар че никой не е опрял пистолет до главата ни, животът и щастието ни наистина зависят от това да се научим да позволяваме на болката да си отиде и да започнем да прощаваме...

Марси Шимов  "Щастлив без причина"