“... Промяната в мисленето ни предизвиква промени и в мозъка, а вероятно и в ДНК....

... Когато променим мисленето си така, че то да благоприятства щастието, негативните невронни пътечки се стесняват, а положителните се разширяват. По този начин се утвърждават и автоматизират положителните мисловни модели.

В продължение на години бе широко възприето схващането, че генетично обусловения фактор на заложеното ниво на щастие – т.е. 50 – процента, дължащи се на нашата ДНК – е постоянна величина. Според молекулярния биолог Брус Липтън, автор на The Biology of Belief (“Биология на вярата”), обаче е възможно генетичния код да не е толкова неподатлив на промени. Любопитните му изследвания върху ДНК навеждат на извода, че положителните и отрицателни мисли влияят върху активността на гените – още един знак, че чрез промяна в начина, по който мислим и възприемаме действителността, е възможно да препрограмираме зададеното ни ниво на щастие.

Нямам предвид да се самозалъгваме или да станем по-щастливи като с магическа пръчица. Това би било като да крием болката под щастлива гримаса или да замажем прегорелия блат с обилна глазура: лошото не изчезва. Това, което имам предвид, е да трансформираме негативното отклонение и да се научим да пренебрегваме примитивната си алармена система чрез взаимодействие с висшия център на мозъка – неокортексът...”

Марси Шимов "Щастлив без причина"